Това беше преди трийсет години, когато за първи път видях брат Петър Филипов.
Един летен ден бяхме поканени със сестра ми Иванка у брат Ною Филипов. Там сварихме, дошъл от София, брат му Петър Филипов. Аз за първи път видях такава девствена физиономия - нито мъж, нито жена. Личеше си, че не само в тоя живот, но и в предишни прераждания тоя брат е водил чист, девствен живот.
Гледа на ръцете на мене и на сестра ми, и всичко, което ми каза, беше верно.
Друг път идва в Русе в салона на братска вечеря, придружен от сестра Еленка и брат Светозар. Винаги биваше много щедър в даровете си. Всички русенци го посрещаха с голяма радост. И друг път пак с брат Светозар и сестра Еленка идва в Русе, но салонът беше вече продаден, и се събрахме у Марашлиеви. Росица Марашлиева винаги е бивала много любезна домакиня, а и любезността на останалите русенски братя и сестри винаги допринасяше за добрата духовна атмосфера, и софийските гости винаги чувствуваха, че са добре дошли и желани гости.
Когато Марийка Марашлиева отиде в София и живееше у него, реших да им ида на гости. Посрещнаха ме като родна сестра, но не само мене. Една седмица бях на гости - който позвънеше на вратата, беше добре дошъл. Брат Петър беше отворил дома си за всички братя и сестри, и понеже всеки ден идваха гости, той готвеше в големи тенджери.
Брат Петър, брат Боян Златарев и сестра Марийка, ходихме на Витоша. Останах много доволна от екскурзията в планината.
Болестта на брат Петър беше много мъчителна, нервна, и сестра Марийка Марашлиева прояви велико търпение, голям труд и голямо себеотрицание, за да облекчи последните му страдания.
Спомени на Марийка Георгиева Костадинова
Русе
За верността на горното: М. Марашлиева Починала на 5.XII.1991 г.
Данните, диктувани от нея на Пенка Краева, за да ги запише, са предназначени от Марийка Марашлиева - за братски архив.